![]() | В модул 1 ще разгледаме принципите на обучението на възрастните и стиловете на учене. Ще имате възможност да оцените своя стил на учене като попълните въпросника за самооценка, както и да гледате видеоматериал за множествената интелигентност. Модула приключва с обобщение на наученото, чрез което ще акцентираме върху ключовите моменти по темата. |
![]() | Последните изследвания на процесите на учене показват, че всеки път когато се опитваме да разберем и усвоим нова информация, ние преминаваме през цикъл от 4 стъпки: Стъпка 1: Въвличане Новата информация привлича вниманието ни, започваме да си задаваме въпроса “Защо?”: "Защо трябва да слушам това?", "Защо това е важно/смислено/приложимо?", "Защо ми е необходимо?" Стъпка 2: Споделяне Наблюдаваме, разсъждаваме и осмисляме новата информация. Търсим мнения на специалисти по въпроса. Задаваме си въпроса “Какво?”: "Какво трябва да зная?", "Каква информация, факти, добри практики съществуват?", "Какво е мнението на експертите?" Стъпка 3: Практика Започваме да действаме и да прилагаме наученото на практика. Задаваме си въпроса “Как”?: "Как работи?", "Как мога да приложа наученото на практика?", "Как това може да ми бъде полезно?". Стъпка 4: Изпълнение Оценяваме своите действия и приспособяваме наученото към спецификите на собствените си нужди. Започваме да прилагаме наученото по свой собствен начин. Обмисляме въпроси от типа “Ако”: "Ако приложа наученото, какви нови и различни резултати ще получа?", "Ако искам да бъда успешен, какви промени трябва да направя?" Кликнете върху всяка от стъпките, за да получите повече информация. |
Преместете курсора на мишката върху изображението, представящо основните характеристики на ученето при възрастните, за да видите съветите на Малкълм Ноулс за това как обучаващите да прилагат принципите в обучението. ![]() Кликнете върху въпросителния знак за любопитна информация | ![]() |
![]() | "Това, което чувам, забравям. Това, което виждам, запомням. Това, което правя, разбирам." Конфуций ВЪЗПРИЕМАНЕ И ЗАПОМНЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА, ПРИДОБИТА ОТ РАЗЛИЧНИТЕ СЕНЗОРНИ КАНАЛИ Изследванията показват, че запомняме 10% от съдържанието, което прочетем, 20% - от това, което чуем, 30% от това, което видим, 50% от това, което чуем и видим, 70% - ако имаме възможност да участваме в дискусия по темата, 90% - ако освен това имаме възможност да приложим новата информация на практика. Колкото обучението е по-интерактивно и практически насочено и колкото повече обучаемият е ангажиран и активно включен в обучението, толкова по-бързо и лесно ще бъде усвоена и запомнена информацията, ще бъдат придобити уменията, необходими за прилагане на наученото на практика. |
![]() | Съществуват множество определения на понятието „стил на учене“. Според Диксън стилът на учене отразява индивидуалните предпочитания към начините на възприемане и обработване на информацията (Dixon, 1986) Стиловете на учене са различните пътища, по които хората мислят и се учат. Всеки човек развива предпочитан и последователен набор от поведения или подходи към ученето. То е свързано с три процеса, които формират различия в стиловете: Познание как се придобива знанието Осмисляне как се обработва информацията Мотивация и емоции какъв е стила на вземане на решения, какви са ценностите и емоционалните предпочитания |
![]() | В модела на Д. Колб стилът на учене се определя като предпочитан от човека подход за възприемане и преработване на информацията от жизнения и професионалния опит. Изразява се в степента, в която различните хора използват и комбинират преживяване, разсъждение, мислене и правене, когато учат. Дейвид Колб (David Kolb)[1] изгражда теорията за ученето като цикличен процес. В неговия модел на ученето влизат 4 стадия: Ученето започва с опита “тук и сега” (конкретен опит), съпровождан от събирането на данни и наблюдения относно този опит (рефлексивно наблюдение). След като данните са анализирани и заключенията от анализа (абстрактна концептуализация) се интегрират в опита на индивида, той ги използва за да модифицира поведението си (активно експериментиране), което води до придобиването на нов конкретен опит. |
![]() | Лингвистична Възможността да четем, пишем и общуваме с думи. Писатели, журналисти, оратори са примери за хора с висока лингвистична интелигентност. Подходящи техники за обучение: презентации, разкази, материали за четене, дискусии и др. Логическо-математическа Възможността да се аргументираме, да смятаме, да разбираме взаимовръзките между нещата. Инженери, адвокати, учение са примери за хора с висока логическа интелигентност. Подходящи техники за обучение: графики, категории, казуси, абстрактни задания; анализ и аргументация; изследователска работа и др. Визуално-пространствена Възможността да мислим в образи, да си представяме бъдещи състояния, да виждаме пътя на реализиране на идеите. Архитекти, скулптори, мореплаватели, фотографи и стратези са примери за хора с висока визуална интелигентност. Подходящи техники за обучение: използващи образи, цветове, карти, диаграми, декори, метафори и др. Музикална Възможността да композираме музика, да пеем вярно, да сме повлияни емоционално, да разбираме и да ценим музиката. Композитори, музиканти, певци са добри примери за хора с висока музикална интелигентност. Подходящи техники за обучение: фонова музика, важни съобщения обвързани с мелодия Физическа (кинетична) Възможността да използваме умело тялото си, да разрешаваме проблеми, да творим продукти и да изразяваме идеи и емоции. Атлети, танцьори, актьори и строители са примери за хора с висока физическа интелигентност. Подходящи техники за обучение: игри, драма, експерименти и предизвикателства. Междуличностна Възможността да изграждаме взаимоотношения, да разбираме другите хора и да работим ефективно с тях. Учители, терапевти, политици, религиозни лидери и търговци са примери за хора с висока междуличностна интелигентност. Подходящи техники за обучение: работа по групи, дискусии, споделяне и обмяна на "опит, ролеви игри. Вътрешно-личностна Възможността да се самоанализираме, да познаваме добре своите чувства и мотиви, да планираме и да си поставяме цели, да се контролираме. Философи, консултанти и други високо ефективни професионалисти от всякакви области са примери за хора с висока вътрешно-личностна интелигентност. Подходящи техники за обучение: възможности за себеопознаване и самостоятелна работа Природна Възможността да разпознаваме флора и фауна, да разбираме закономерностите на естествения свят и да използваме тези умения съзидателно. Фермери, ботаници, биолози и еколози са примери за хора с висока природна интелигентност. Подходящи техники за обучение: прекарване на време сред природата, изследователска работа, аналогии от естествения свят |
![]() | Ще си припомним ключовите моменти от Модул 1, като обобщим наученото: Ученето е процес от четири стъпки 1. Въвличане - новата информация привлича вниманието ни 2. Споделяне - наблюдаваме, разсъждаваме и осмисляме новата информация 3. Практика - започваме да действаме и прилагаме наученото на практика 4. Изпълнение - оценяваме своите действия и приспособяваме наученото към спецификите на собствените си нужди Съществуват 4 основни принципа на обучението на възрастните
Стилът на учене е предпочитания подход за възприемане и преработване на информацията от жизнения и професионалния опит Съществуват множество типологии на стиловете на учене. Колб разграничава 4 стила на учене: дивергентен, конвергентен, асимилативен и акомодативен. Хъни и Мъмфорд, възоснова на модела на Колб, идентифицират 4 различни индивидуални подхода към ученето или стилове на учене: активист, теоретик, прагматик и рефлектор. |